Властови структури на финансовия капитализъм

източник: fassadenkratzer.wordpress.com

Казват, че парите управляват света. Гонитбата на пари определя почти навсякъде живота на хората. На този егоизъм се подчинява почти всичко останало. Притегателната сила на парите се поражда от въодушевлението, че те, като валидно в целия свят разменно средство, дават на собственика си властта да получи срещу тях всяка стока и услуга, т.е. да удовлетвори всичките си възможни копнежи и желания - стига да разполага с достатъчно пари за това.

Освен че са средство за непосредствена размяна, парите служат и на цялостния икономически производствен процес, за чието функциониране банките като привилегировани администратори, а отчасти и създатели на парите, предоставят кредити. Парите служат и като средство за изпълнение на задачите на държавата към обществото, за което гражданите от своя страна са длъжни да предоставят част от своите пари. Те обаче най-често не стигат на политиката, така че и тя е принудена да взема кредити.

Следователно парите проникват глобално във всички жизнени процеси на човешкото общество, задвижват ги, подпомагат ги, насочват ги. Затова, който има много пари, огромни суми пари, и е в състояние да ги вложи във важни неща, може да упражнява голямо влияние върху живота на обществото и да определя посоката на жизнените му процеси. Парите могат да бъдат употребявани като глобален инструмент за упражняване на власт. Модерният империализъм използва за господство на първо място парите, капитала и свързаните с него финансови зависимости. Военните средства имат само помощна функция. Предпоставка е възможността да се натрупва неограничено количество парично и недвижимо имущество и да се владеят банковите и валутните системи в целия свят.

Източниците на огромното богатство

Ако човек е успял да се сдобие, напр. чрез наследство, с определено парично състояние, което не му е необходимо за непосредствено задоволяване на житейските нужди, днешните икономически правни отношения предлагат редица възможности то да се вложи в дългосрочен план с печалба и да бъде умножено по чудноват начин - без труд и производителност от страна на собственика. Чрез експоненциалната функция на олихвяване на лихвата една парична инвестиция се увеличава деветократно за 30 години при 8 % годишна лихва, следователно от 
200 000 евро се получават 1 800 000 евро. Вложен в акции на процъфтяващо предприятие, делът на печалбата може да бъде значително по-висок, а печалбите от спекулации на борсата могат далеч да го надхвърлят. Придобиването на жилищни имоти също може, в зависимост от качеството и местоположението им, да реализира в дългосрочен план значителни поземлени ренти под формата на наеми. Спекулативната препродажба, например на незастроени парцели, които изведнъж се превръщат в строителни терени, може лесно и с един удар да доведе до тридесетократно увеличение на състоянието. Още по-огромни са печалбите, ако от даден парцел се добиват полезни изкопаеми, или правата за търсенето и добиването им бъдат купени изгодно.

Във всички тези случаи се касае, след приспадане на разходите, за доход без производителност, който други хора трябва да изработят за собственика. Те позволяват едно безгранично, невъзпрепятствано от закона, натрупване на състояние в ръцете на малцина, които чрез него се сдобиват същевременно и с огромна обществена власт. Те могат да си позволят да назначат най-добрите данъчни съветници, юристи и финансови специалисти, които да управляват и умножават състоянието им оптимално. Или го поверяват на някое професионално дружество за управление на имущество, което влага повереното му състояние в акции и спекулации, като по този начин самото то става още по-голям глобален финансов играч и при това като „банка в сянка“ не подлежи на никакъв надзор. Да онагледим това, вземайки като пример най-могъщия в момента международен финансов играч и най-крупен управител на имущество в света:

Черната скала - Блек Рок [BlackRock]

Фирмата е основана през 1988 г. от инвестиционния банкер Лари Финк, „междувременно най-могъщия човек на Уол Стрийт“ (сп. „Fokus“). „Помагаме на всички, които искат да умножат парите си“, гласи слоганът й. „Концерни, богати предприемачески кланове, застрахователни компании, банки и пенсионни фондове с капитал над 500 милиона поверяват увеличаването на капиталите си на Блек Рок“ (вж. Вернер Рюдемер: „Германия АД е разпродадена“, цитиран по сп. „Gegenwart“ 4/2013, стр. 33). Между тях е и третата по големина великобританска банка Бърклис [Barclays], чийто инвестиционен капитал възлиза на над един билион долара (вж. „Собствениците на света“ в „ Die Welt“, 24.4.2011 г.). През 2013 г. стойността на управлявания от Блек Рок капитал е възлизала на общо 4096 милиарда щатски долара (Уикипедия). Това е повече от целия брутен вътрешен продукт на Германия (3600 милиарда евро) и надвишава десетократно бюджета й. „Черната скала“ оперира с милиардни суми, в пъти по-високи от тези на Дойче банк, като за това се нуждае само от една десета от персонала на Дойче Банк. Блек Рок е по-голям от Дойче банк, Голдман Сакс и Джей Пи Морган взети заедно.

„Една от най-големите компютьрни системи в света, „Аладин“, изчислява в милисекунди икономическите последици от дадено събитие. Това е огромно конкурентно предимство. Блек Рок го продава под формата на услуга и по този начин контролира още 15 000 милиарда долара“ (вж. документалния филм „Парите управляват света“, 13.1.2014, ARD). По този начин състоящата се от 5000 компютъра система за анализ се превръща във „водеща в областта на високочестотната търговия, където най-малките разлики между ценните книжа на световните борси се използват за покупки и продажби в рамките на наносекунди“ (вж. Рюдемер по-горе).

Вернер Рюдемер характеризира нагледно глобалното действие на банките в сянка, вземайки като пример Блек Рок:  „Юридическите командни централи на Блек Рок и  другите субекти в сянка се намират в извънтериториалното царство на нерегулираните финансови оазиси. Оттам и същевременно от самите столици на Западния свят, те командват големите банки като Голдман Сакс и Дойче Банк. Те командват и застрахователните концерни, и крупните концерни на т.нар. реална икономика.  Блек Рок е съсобственик и на всички 30 немски концерна в индекса Дакс, между които са например Сименс и Алианс и, разбира се, е съсобственик на най-важните американски концерни. Както и на най-големия в света концерн за посредничество на временна работна ръка, Адеко, и на двете най-важни рейтингови агенции, Стандарт енд Пурс и Мудис. Блек Рок управлява имуществото на най-състоятелните стари и нови семейни кланове. Накрая, Блек Рок е съветник на Федералния резерв на Американската централна банка, на американския финансов министър и на президента-носител на Нобелова награда за мир [т.е. Обама]. Блек Рок и подобните му  действат по този клещовиден начин свободно - съвсем свободно. Свободно те изстискват служителите на фирми. Съвсем свободно разграбват държави и икономики. Съвсем свободно те съветват, изнудват и корумпират правителства. Те, понастоящем най-могъщите, воюват и за господство помежду си, за господството един над друг. Борбите в тяхната общност пораждат несигурност в живота на всеки („Свобода на капитала: Диктатурата на единиците“).

Масмедиите най-често омаловажават финансовата мощ на Блек Рок и посочват, че участието на финансовия гигант в 30-те концерна от основния немски борсов индекс Дакс се намирало едва в едноцифрената зона, най-често между четири и седем процента.  „Това обаче е вярно само за фирмата „Блек Рок Инк“, разкрива Себастиан Кунце от информационния портал „Intelligence“. Истинските измерения на контрола стават ясни, когато се включат по-големи части от мрежата Блек Рок, като например Блек Рок Холдко 2 Инк, Блек Рок Файненшъл Мениджмънт Инк, Блек Рок Адвайзърс Холдингс Инк, Блек Рок Интернешънъл Холдингс Инк, Блек Рок Джърси Интернешънъл Холдингс Л.П., Блек Рок Груп Лимитид. Авторът от „Intelligence“ е проверил участието на Блек Рок в общо девет гиганта на Дакс индекса. При осем от тях акционерното участие на Блек Рок  се намира в двуцифрената зона, единствено в немския Телеком са се задоволили с 9,94%. В шест от деветте проучени концерна дялът на Блек Рок надвишава 25%, при две Дакс-фирми той е дори над 30%; Алианц – 32,76% (06.05.2010); E.ON – 32,06% (17.05.2010); Байер – 29,94% (12.05.2010); Дойче Банк – 27,45% (18.05.2010); Даймлер – 27,42% (18.08.2011); БАСФ – 25,30% (09.12.2009); Сименс – 15,65% (25.08.2011); САП – 11,94% (09.08.2011); Телеком – 9,94% (01.12.2009) (в скоби е датата на съответното съобщение за право на глас). (…)  С дял от 25 и повече процента групата Блек Рок е малцинство с право на вето, което има широки правни последици: „При вземането на важни решения нищо не става без Блек Рок“ (jasminrevolution). Бившият банкер Бил Коан: „Те могат да упражняват натиск върху фирмите, в които имат участие. Ако пожелае, Лари Финк може да се наложи навсякъде“. При това, Блек Рок представлява цяла система: големите пари на Уолстрийт. Тя действа в целия свят точно така, както в Германия (вж. филма „Парите управляват света“). Блек Рок участва в почти всички по-големи акционерни дружества в света (вж. „Черният гигант“, във „Frankfurter Allgemeine Zeitung“, 10.2.2013г.).

Същевременно, големи финансови имена също имат участие в Блек Рок,  например Ротшилдови, кралица Елизабет II., американските политици Ал Гор и Морис Стронг, както и милирдерите Уорън Бъфет и Джордж Сорос. Най-големи акционери са Пи Ен Си Файненшъл сървис с 21,7 % и Бърклис [Barclays] с 19,7 % („Geld-Magazin“ 1/13).

Неолибералните мрежи

„Става дума за едно малко ядро от финансови играчи, които са свързани помежду си. Този елит се състои единствено от 147 фирми. Те контролират почти половината от глобалната икономика. Една гъста мрежа от взаимни акционерни участия, която се заплита безкрайно. Огромните инвестиционни и имуществени фондове в действителност са собственост на известните банкови империи Голдман-Сакс и сие. От друга страна, Блек Рок и подобните им притежават най-важните дялове в тъкмо тези банки. Така че, на върха се намира една плетеница от взаимни акционерни участия (вж. филма „Парите управляват света“).

„Банкерите в сянка днес са висшата финансова лига. Блек Рок и свитата му са не просто определящите собственици на реалната икономика, но и на банките, и то на най-могъщите от тях, на инвестиционните банки. Дойче банк, например, нито е немска, нито е банка, а е подготвителна организация на англосаксонски инвеститори, които, разбира се, управляват и немски капитал, както и саудитски. От своя страна, Блек Рок и свитата му принадлежат на инвестиционни банки и други свързани фондове. Най-могъщите финансови играчи са свързани помежду си на планетарно ниво и в същото време се анонимизират в посока към върха на йерархията. Като краен ефект на мястото на Германия АД, Франция АД, САЩ АД, днес имаме една взаимно свързана, същевременно йерархично разделена, система, ръководена от значимите в нея и доминирана от САЩ. Тя действа офшорно (с благоприятен данъчен режим) и в същото време върху нас. Международният валутен фонд, Банката за международни разплащания, Европейската комисия и западните правителства и финансови надзори са нейните протектори. Банкерите в сянка днес държат лостовете на властта. [...] Тройката от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка натоварва Блек Рок с анализа на риска на задлъжнелите към европейски инвеститори банки, например в Гърция и Ирландия. Спасителните средства се озовават в банките, на които Блек Рок и консортите му са съсобственици“. (Рюдемер в сп. „Gegenwart“).

Очертава се картината на всепобеждаващата икономическа система - англосаксонската неолиберална икономическа теория. „По принцип, в момента се  осъществява борба на системите. От едната страна е агресивният, в много голяма степен ориентиран към печалба, англосаксонски капитализъм, който се намира в подем от седемдесетте години насам. От другата страна е това, което ние, в Континентална Европа, сме нарекли социална пазарна икономика, т.е. социален капитализъм с правила за всички. И в тази борба на оперативните системи англосаксонският капитализъм се налага с все по-голяма скорост. Според мен, вече стоим почти пред колапса на социалната пазарна икономика. Това няма да продължи дълго, ако нещата вървят както досега (...)  В целия свят социални постижения се жертват, за да бъдат превърнат в пари. При това ловът на печалби не познава задръжки“ (Макс Оте във филма „Парите управляват света“).

Области на действие на властта

Създадена е една формация на взаимно преплетени, глобално действащи финансови играчи, чиято мрежа оплита цялата планета. Те във все по-голяма степен направляват политиката на държавите и, в крайна сметка, определят по същество професионалния живот и ежедневието на хората. Властта на финансовите играчи и на концерните, заедно с подчинените им функционални области на политиката както и на информационната и медийната индустрия представлява решаващата мрежа на властта, която обслужва интересите на супербогатите, на финаносовия елит (вж. Герд Вайденхаусен в „Gegenwart“ 4/13, стр. 34).

Според социолога и изследовател на властта и богатството Ханс Юрген Крисмански, влиятелните супербогати разполагат, след като им се приспаднат имоти, коли, яхти, хеликоптери и др. за лична употреба, със свободно налично състояние от около 500 милиона долара. „Според този критерий, в света има около 10 000 до 20 000 супербогати субекта, начело с около 3000 милиардера и придружаващата ги армия от съветници, служители по сигурността, мениджъри, лобисти, бюрократи и приближени политици. Те са свързани в една глобална система от неформални мрежи, фондации, мозъчни тръстове и данъчни оазиси“ (Герд Вайденхаусен, вж. по-горе).

Според бившия държавен секретар на САЩ Дейвид Роткопф 85% от световното богатство се намират в ръцете на горните 10% от глобалния елит, като „само на най-горните 2% (...) се падат 50%“, а на „най-богатите 1%  около 40%“ от световното богатство. Членовете на тази суперкласа са свързани помежду си посредством председателства на управителни съвети, ексклузивни клубове, обединения на предприемачи и т.н. Последните представляват, „както в диктаторските системи, пресечните точки на управлението“. „Управленските екипи са свързани помежду си през всички важни центрове на властта: света на бизнеса и финансите, политиката, военно-индустриалния комплекс, изкуствата и света на идеите.“ Роткопф онагледява това, вземайки като пример Стивън Шварцман, председателя на Блекстоун Груп, от която е произлязъл  Блек Рок. „Шварцман е абсолвент на Йейлския университет, където, като Джордж Буш и неговия баща, е бил член на тайното общество Скъл енд Боунс (...) Преди да основе Блекстоун (заедно с бившия министър на търговията Пийт Питърсън), той е работил за инвестиционната банка Леман Брадърс (...) Понастоящем Шварцман е член на Бизнес съвета на Британско-американския международен консултативен борд на предприемачите (British American Business International Advisory Bord), на Световния икономически форум, на Съвета за външни отношения (Council on Foreign Relations) и на Комитета за насърчаване на корпоративната благотворителност (Committee to Encourage Corporate Philanthropy)  („Суперкласата“, в  „Gegenwart“ 4/13, стр. 37).

Ханс Юрген Крисмански обобщава тази властова система както следва: „Един обозрим кръг от няколко хиляди души завзема в различни комбинации ръководствата на значимите крупни концерни, банки, застрахователни компании, инвестиционни предприятия, държавни институции, елитни университети, културни институции, фондации и т.н. В центъра на тази взаимносвързана система действат дискусионни групи за политика (напр. Съвет за външни отношения, Бизнес-Кръгла маса, Комитет по икономическо развитие, Брукингски институт, Американски предприемачески институт и т.н.), в които се предприемат най-важните парламентарни и законодателни действия“ („Пастири и вълци“, Мюнстер 2009, стр. 158, цит. в „Gegenwart“ 4/13, стр. 35). 

Крисмански представя тези властови структури в един пръстеновиден модел. В централния пръстен се намират супербогатите. Тяхната финансова мощ им дава правото да се разпореждат над втория пръстен - на финансовите и военните елити, които диктуват преразпределянето на богатството отдолу нагоре и образуват заедно със супербогатите „магическият кръг на горните десет хиляди“. В третия пръстен действат политическите елити, които трябва да се погрижат за осъществяване на минимум привидна справедливост в разпределението на благата, но на практика налагат интересите на финансовите елити. Четвъртият пръстен се състои от  армия експерти, съветници, учени, журналисти и медийни творци, които създават определени нагласи на съзнанието и обществени мнения, с чиято помощ  реалните съотношения във властта биват завоалирани и легитимирани“ („Gegenwart“ 4/13, стр. 35, 36).  

Трябва да разберем, че огромното натрупване на капитал в ръцете на малцина и свързаното с него нарастващо глобално господство на една плутокрация е могло да възникне само на базата на неограничената собственост върху земя, фирми и пари и произтичащите от това непродуктивни форми на доход - поземлените ренти, фирмените печалби и олихвяването на лихви. Правната форма на акциите позволява изключително лесната покупка на фирмени дялове по целия свят и по този начин затягането на света в една глобална финансова мрежа. Правната форма на акциите позволява процентуалното обиране на печалбата. Тя повлиява и определя ръководството на фирмите и е инструмент за враждебно поглъщане и стратегическо унищожаване на предприятия с цел увеличаване на собствената власт.

Превод: Кромид Лук 2

Изказване на Едуард Сноудън - пълен текст

Терорист номер 1 в света:
правителството на САЩ

Злоупотребата с ценности като човешките права, личните свободи и неприкосновеността на личността за пропагандно-властови цели на западната империя струва скъпо на същата тази империя. Изобличителят Едуард Сноудън не само разкри престъпните практики на някои западни правителства, които нарушават конституционните права в демократичните държави, но и получи политическо убежище в страни, които са под постоянен прицел на псевдо либералната пропаганда.

Неолиберализмът претърпя окончателния си провал през 2008 г. като финансово-икономическа доктрина (за справка виж също и състоянието на България, Гърция, Португалия, Испания, Ирландия, Италия както и пазара на труда в САЩ и Германия с техния голям дял на ниско платени, временни трудови отношения). Сега идва ред на идеологическия параван, който се захранва от безбройно много словесни балони (за справка: външно финансирани НПО и тяхното не само медийно присъствие в България). И за широките маси е вече повече от очевидно, че розовите приказки се използват само за утвърждаването на определена външна власт - с помощта на местни наивници, снобари и продажни паразити. Последствията по същество обикновено са противоположни на изказванията им.

Случаят с Едуард Сноудън ще влезе в историята като началото на края на диктатурата, предрешила се като демокрация. Царят е гол и ще бъде разкаран.

--------------------------------------------------------------------------------------------

 

Не съжалявам за нищо

от Едуард Сноудън
12.07.2013

източник: infromationclearinghouse.info

Здравейте, казвам се Едуард Сноудън. Преди малко повече от месец имах семейство, къща в рая и приятен живот. Имах и възможността да чета личната ви комуникация без съдебно решение - личната електронна комуникация на всеки отделен потребител, почти навсякъде и по всяко време. Това е власт, която дава възможност да се намесиш в живота на хората.

Тази власт нарушава 4-та и 5-та поправка на Конституцията на САЩ [линк] и параграф 12 от  Всеобщата декларация за правата на човека [линк]; освен това, такава масивна и всеобхващаща система за контрол и шпионаж е забранена изрично в многобройни договори и устави. Макар че според Конституцията на САЩ подобни програми за подслушване са нелегални, моето правителството твърди, че чрез непубликувани и тайни съдебни решения тези програми са придобили легитимност. Такъв вид съдебни решения противоречат на елементарни принципи на законноста, които гласят, че всяко съдебно решение трябва да може да бъде проверено. Неморалните действия не могат да бъдат направени по-морални чрез решенията на таен съд.

Придържам се към правната максима, издигната през 1945 г. на Нюрнбергските процеси: „Индивидите имат международни задължения, които са над задълженията за покорност спрямо собствената им държава. Затова отделни граждани имат дълга да нарушат законите на държавата си, ако чрез това те могат да предотвратят престъпления срещу мира и човечността.“

Според тази правна максима аз съм задължен да предприема нещо срещу престъпните действия на правителството на САЩ. Не искам да се облагоделтелствам лично. Не искам да издавам държавни тайни на САЩ. Няма да сътруднича с чужди правителства, за да получа сигурност. Това, което искам, е да съобщя публично всичко, което знам и което засяга всеки един от нас. Обсъждането на тези факти трябва да се проведе при пълна прозрачност. Затова моля света за справедливост.

Моралното ми решение да осведомя  обществеността относно шпионажа, който засяга всички ни, ми струва скъпо. Но това е правилно решение и аз не съжалявам за него.

Правителството и тайните служби на САЩ се мъчат да ме превърнат в пример, чрез който да предотвратят действията на бъдещи изобличители [на престъпни правителствени практики]. Те ми отнеха гражданството и ме преследват, защото разкрих техните начини за следене. Правителството на САЩ ме добави в списъка от хора, на които им е забранено да се возят в пътнически самолети. Настояваше пред Хонгконг да бъда предаден, макар че това нарушава международното право и принципа на забрана за връщане на бежанци [чл. 32 от Конвенцията за статута на бежанците на ООН: забрана за връщане на бежанци, чийто живот би бил застрашен, линк]. Правителството на САЩ заплашва със санкции страни, които се застъпват за моите човешки права и действат според правилата на ООН за защита на бежанци. Гонейки ме като политически бежанец, те дори направиха безпрецедентната крачка да подстрекават военните си съюзници [в Европа] така, че да принудят самолета на един латиноамерикански президент да кацне. Тази опасна ескалация не само нарушава честта на Латинска Америка, но и застрашава елементарното право на всички хора и народи да имат свободен живот, без да бъдат преследвани, както и правото им да могат да предоставят политическо убежище.

Въпреки исторически безпрецедентната агресивност на САЩ страни по целия свят ми предложиха подкрепа и политическо убежище. На тези държави, но най-вече на Русия, Венецуела, Боливия, Никарагуа и Еквадор, искам да благодаря и да изразя уважението си към тях. Те се възпротивиха срещу поругаването на човешките права на слабите от страна на силните. Въпреки опитите да бъдат сплашени, те държат на принципите и поради това заслужават уважението на целия свят. Възнамерявам да посетя всички тези страни, за да благодаря лично на народите и правителствата им.

Днес искам да оповестя, че приемам с благодарност всички предложения за политическо убежище. Предложението за политическо убежище, което ми даде президентът на Венецуела, г-н Мадуро, потвърждава моя статут на полтически бежанец и нито една държава не може да оспори това. Както видяхме обаче, правителствата на северноамериканските и западноевропейските страни не зачитат правото и тяхното поведение досега не се е променило. Поради тази престъпна опасност аз не мога да пътувам до Латинска Америка, за да приема там законно предложеното ми политическо убежище.

Готовността на силните държави за нелегални действия заплашва всички нас. С това не бива да се примиряваме. Заради това моля всички за съдействие, така че да получа гаранции за безопасно транзитно пътуване до някоя подходяща страна в Латинска Америка. До получаването на тези гаранции ще подам молба за политическо убежище в Русия - надявайки се, че тя ще бъде приета.

На разположение съм, ако имате още въпроси, на които мога да дам отговор. Благодаря Ви.


Превод: Кромид Лук


--------------------------------------------------------------------------------------------

Като коментар е достатъчен следният клип, в който върху посолството на САЩ в Берлин се прожектира надписът "United Stasi of America", което би могло да се преведе като "Съединени Американски ДС".

Залезът на Запада (видео)

Олигофренията води към тирания

Освалд Шпенглер (1880-1936) е един от основоположниците на философията на културата. Той не подкрепя теориите за безкраен възход, а смята, че рано или късно всяка култура прераствайки в цивилизация е обречена на изчезване. Дали не сме минали вече границата, отвъд която не можем да предотвратиме бъдещите трагични събития, които ще засегнат всеки един от нас?

Предсказанията на Шпенглер за развитието на Запада се преизпълняват. Околният свят ни залива с псевдоценности като напр. „политкоректност“, „толерантност“, „позитивно мислене“, „обогатяване чрез чужди култури, но само не и чрез собствената“ и „относителност на всичко“. Да не говорим за свеждането на личността до „потребител“, „данъкоплатец“ или „същество с определена сексуална ориентация“. Без метафизическо обоснование на истински ценности ставаме свидетели на духовно подивяване, което е труднозабележимо поради техническия прогрес на цивилизацията и голямата степен на диференцияция във външния свят - при същевременно душевно еднообразие. Хоризонтът на егонцентризма стига само до задоволяване на личните нужди - и нищо друго. Лансира се под изрази като „индивидуализъм“ или „право на избор“, с което се дискредитират иначе положителни стремежи. Рано или късно ще оглупееме до такава степен, че няма да сме в състояние да подържаме в изправност системите, които осигуряват оцеляването ни.

Клипчето е качено с любезното разрешение на автора Конреби (линк). Превод и субтитри: Кромид Лук

Приятно гледане! Гледане на клипа директно в youtube.

Демокрация или демократичен театър?

Вътрешен човек на Световната банка:
държавите и медиите са инфилтрирани

Автор: Роман Баудзус (Roman Baudzus), cashkurs.com 

Такива неща досега спадаха към сферата на конспиративните теории. Но Карен Хюдс (Karen Hudes), която е била дългогодишен служител и консултант на Световната банка, дава (в ролята си на вътрешен човек) публичност на факта, че глобалната финансова система се владее от един малък кръг корумпирани индивиди, жадни за власт. От своя страна, тези хора принадлежат към група от дружества, гравитиращи около Федералния Резерв [на САЩ], който е частна собственост. Тази мрежа на влияние е инфилтрирала и медиите, за да прикрива криминалните си деяния.

В интервю с Ню Американ (The New American) Хюдс споделя, че е уволнена, след като е предупреждавала настойчиво за наличието на различни проблеми. Заедно с други изобличители, които са работили в бранша, Хюдс твърдо възнамерява да разкрие и спре корупцията в системата. Оптимистична е, че ще успее. Хюдс коментира швейцарско изследване, публикувано през 2011 г. в Plos One (линк към изследването), което съдържа някои взривоопасни заключения. Хюдс потвърждава изказванията в него, че целта на тази група е да се сдобие с власт и контрол в глобални измерения.

Според Хюдс, една малка група от дружества, в повечето случаи финансови институции, подпомогната на заден план от централните банки, влияе силно върху международната икономика. „На практика световните ресурси са доминирани от тази група.”, обяснява тя. Тази корумпирана група жадува единствено и само за власт и е успяла да приведе под свой контрол и медиите. „Заради влиянието им в медиите се чува прекалено малко критика в общественото пространство относно действията им. Могат да правят каквото си поискат.”

Според изследване на експерти, структурата на собственост на транснационални и мултинационални дружества се състои от кръстосани съдружия и дялови участия. Същевременно една голяма част от глобалния контрол е в ръцете на малко ядро от финасови институции. Одиторите определят това ядро като един вид икономическо супер предприятие, което задава дневния ред на политици и научни изследователи. Последствията за гражданите са огромни.

Структура на собственост при концерни от реалната икономика. Стотиците големи фирми с познатите ни брандове се държат от само няколко дружества. Във финасовия сектор едва ли структурата на собственост е по-прегледна.

Хюдс, която е била 20 години юрист в правния отдел на Световната банка, е имала възможност да наблюдава действията на тази влиятелна мрежа отблизо. Разбрала е, че последствията могат да се определят като вид узурпация и инфилтрация на държавите. В този смисъл, държавните институции биват завладяни и корумпирани от въпросната група (линк).

Повечето главни институции на американското правителство не могат да функционират нормално заради това влияние. Зад него се укрива един голям скандал. Как иначе да се обясни, че 10 до 12 души заседават два пъти месечно на затворени врати, за да се консултират за лихвите, предоставената ликвидност на паричната маса (Quantitaive Easing) и други важни финансови програми, като обаче същевременно нито могат да бъдат подвеждани под юридическа отговорност, нито пък са били избрани или определени от някой от населението [т.е. демокрация в една или друга степен]?

Към сърцето на тази мрежа на влияние принадлежат 150 финансови институции и централни банки, но на преден план изпъква преди всичко Федерлният Резерв, който, макар и да е основан от Американския конгрес през 1913 г., реално принадлежи на картел от частни банки. Хюдс потвърждава наблюденията, че международната финансова система се ограбва тихомълком от централните банки - те са тези, за които трябва да се говори най-много. Централните банкери са измамили системата - а това е равнозначно на поемане на властта. Бихме могли да се съгласим, особено ако погледнем как шефът на Европейската Централна Банка (ЕЦБ) Марио Драги се пъчи като цар на еврозоната и как от неговите решения зависят радостите и скърбите на еврото и цялата икономическа общност.

Относно активността на пазарите, Хюдс казва, че вече почти не е останал пазарен сегмент, който да не е манипулиран от централните банки. Цената на златото е пример за това. Този възглед се споделя вече от все по-голям брой икономисти и анализатори. Чрез натиск върху цената на златото трябва да бъде задържано остатъчното доверие на населението в книжните валути. Противно на официалните изказвания, Хюдс смята, че американските златни резерви вече са изчезнали от Форт Нокс. Това мнение е подкрепено от факта, че е отказана одиторска проверка на предполагаемите златни резерви (линк). Защо? Какво трябва да се крие?

Хартиените и електронните платежни средства (това, което наричаме обикновенно пари) се крепят върху доверието на тяхната конвертируемост в стоки и услуги. Това доверие е подсилено чрез държавната принуда парите да са единственото законно платежно средство. Колкото повече хора съхраняват имуществото си под формата на реални стойности обаче (ценни метали, недвижимост, суровини и т.н.), толкова повече стойността на парите и тяхното приемане от хората се подкопава. Влиянието и властта на тези, които държат монопола върху паричните знаци, би била застрашена.

Според горе споменатото швейцарско изследване от Цюрих, разглеждайки тази група на влияние, Федералният Резерв изпъква отново като главен актьор и кукловод. Той властва върху световната икономика, използвайки членове в бордовете на директори на предприятия. Те са свързани с него, или са склонни да съдействат. Мениджъри от финасовия и други браншове, които не са съгласни, са тероризирани, за да бъдат подчинени и вкарани в нужните релси. Всеки, който представлява опасност за мрежата на влияние, бива заменен с друга по-подходяща фигура.

Става въпрос за мафия, която си присвоява глобалната власт и всякаква икономическа активност. Според Хюдс, на никой вече не може да се има доверие. Дори и индивидите,  привидно отдали живота си на борба с вездесъщата корупция,  могат да принадлежат към мрежата за влияние, за да пускат заблуждаващи изказвания в публичното пространство.

Превод: Кромид Лук