Освалд Шпенглер (1880-1936) е един от основоположниците на философията на културата. Той не подкрепя теориите за безкраен възход, а смята, че рано или късно всяка култура прераствайки в цивилизация е обречена на изчезване. Дали не сме минали вече границата, отвъд която не можем да предотвратиме бъдещите трагични събития, които ще засегнат всеки един от нас? Предсказанията на Шпенглер за развитието на Запада се преизпълняват. Околният свят ни залива с псевдоценности като напр. „политкоректност“, „толерантност“, „позитивно мислене“, „обогатяване чрез чужди култури, но само не и чрез собствената“ и „относителност на всичко“. Да не говорим за свеждането на личността до „потребител“, „данъкоплатец“ или „същество с определена сексуална ориентация“. Без метафизическо обоснование на истински ценности ставаме свидетели на духовно подивяване, което е труднозабележимо поради техническия прогрес на цивилизацията и голямата степен на диференцияция във външния свят - при същевременно душевно еднообразие. Хоризонтът на егонцентризма стига само до задоволяване на личните нужди - и нищо друго. Лансира се под изрази като „индивидуализъм“ или „право на избор“, с което се дискредитират иначе положителни стремежи. Рано или късно ще оглупееме до такава степен, че няма да сме в състояние да подържаме в изправност системите, които осигуряват оцеляването ни.
Клипчето е качено с любезното разрешение на автора Конреби (линк). Превод и субтитри: Кромид Лук
Вътрешен човек на Световната банка: държавите и медиите са инфилтрирани
Автор: Роман Баудзус (Roman Baudzus), cashkurs.com
Такива неща досега спадаха към сферата на конспиративните теории. Но Карен Хюдс (Karen Hudes), която е била дългогодишен служител и консултант на Световната банка, дава (в ролята си на вътрешен човек) публичност на факта, че глобалната финансова система се владее от един малък кръг корумпирани индивиди, жадни за власт. От своя страна, тези хора принадлежат към група от дружества, гравитиращи около Федералния Резерв [на САЩ], който е частна собственост. Тази мрежа на влияние е инфилтрирала и медиите, за да прикрива криминалните си деяния.
В интервю с Ню Американ (The New American) Хюдс споделя, че е уволнена, след като е предупреждавала настойчиво за наличието на различни проблеми. Заедно с други изобличители, които са работили в бранша, Хюдс твърдо възнамерява да разкрие и спре корупцията в системата. Оптимистична е, че ще успее. Хюдс коментира швейцарско изследване, публикувано през 2011 г. в Plos One (линк към изследването), което съдържа някои взривоопасни заключения. Хюдс потвърждава изказванията в него, че целта на тази група е да се сдобие с власт и контрол в глобални измерения.
Според Хюдс, една малка група от дружества, в повечето случаи финансови институции, подпомогната на заден план от централните банки, влияе силно върху международната икономика. „На практика световните ресурси са доминирани от тази група.”, обяснява тя. Тази корумпирана група жадува единствено и само за власт и е успяла да приведе под свой контрол и медиите. „Заради влиянието им в медиите се чува прекалено малко критика в общественото пространство относно действията им. Могат да правят каквото си поискат.”
Според изследване на експерти, структурата на собственост на транснационални и мултинационални дружества се състои от кръстосани съдружия и дялови участия. Същевременно една голяма част от глобалния контрол е в ръцете на малко ядро от финасови институции. Одиторите определят това ядро като един вид икономическо супер предприятие, което задава дневния ред на политици и научни изследователи. Последствията за гражданите са огромни.
Структура на собственост при концерни от реалната икономика. Стотиците големи фирми с познатите ни брандове се държат от само няколко дружества. Във финасовия сектор едва ли структурата на собственост е по-прегледна.
Хюдс, която е била 20 години юрист в правния отдел на Световната банка, е имала възможност да наблюдава действията на тази влиятелна мрежа отблизо. Разбрала е, че последствията могат да се определят като вид узурпация и инфилтрация на държавите. В този смисъл, държавните институции биват завладяни и корумпирани от въпросната група (линк).
Повечето главни институции на американското правителство не могат да функционират нормално заради това влияние. Зад него се укрива един голям скандал. Как иначе да се обясни, че 10 до 12 души заседават два пъти месечно на затворени врати, за да се консултират за лихвите, предоставената ликвидност на паричната маса (Quantitaive Easing) и други важни финансови програми, като обаче същевременно нито могат да бъдат подвеждани под юридическа отговорност, нито пък са били избрани или определени от някой от населението [т.е. демокрация в една или друга степен]?
Към сърцето на тази мрежа на влияние принадлежат 150 финансови институции и централни банки, но на преден план изпъква преди всичко Федерлният Резерв, който, макар и да е основан от Американския конгрес през 1913 г., реално принадлежи на картел от частни банки. Хюдс потвърждава наблюденията, че международната финансова система се ограбва тихомълком от централните банки - те са тези, за които трябва да се говори най-много. Централните банкери са измамили системата - а това е равнозначно на поемане на властта. Бихме могли да се съгласим, особено ако погледнем как шефът на Европейската Централна Банка (ЕЦБ) Марио Драги се пъчи като цар на еврозоната и как от неговите решения зависят радостите и скърбите на еврото и цялата икономическа общност.
Относно активността на пазарите, Хюдс казва, че вече почти не е останал пазарен сегмент, който да не е манипулиран от централните банки. Цената на златото е пример за това. Този възглед се споделя вече от все по-голям брой икономисти и анализатори. Чрез натиск върху цената на златото трябва да бъде задържано остатъчното доверие на населението в книжните валути. Противно на официалните изказвания, Хюдс смята, че американските златни резерви вече са изчезнали от Форт Нокс. Това мнение е подкрепено от факта, че е отказана одиторска проверка на предполагаемите златни резерви (линк). Защо? Какво трябва да се крие?
Хартиените и електронните платежни средства (това, което наричаме обикновенно пари) се крепят върху доверието на тяхната конвертируемост в стоки и услуги. Това доверие е подсилено чрез държавната принуда парите да са единственото законно платежно средство. Колкото повече хора съхраняват имуществото си под формата на реални стойности обаче (ценни метали, недвижимост, суровини и т.н.), толкова повече стойността на парите и тяхното приемане от хората се подкопава. Влиянието и властта на тези, които държат монопола върху паричните знаци, би била застрашена.
Според горе споменатото швейцарско изследване от Цюрих, разглеждайки тази група на влияние, Федералният Резерв изпъква отново като главен актьор и кукловод. Той властва върху световната икономика, използвайки членове в бордовете на директори на предприятия. Те са свързани с него, или са склонни да съдействат. Мениджъри от финасовия и други браншове, които не са съгласни, са тероризирани, за да бъдат подчинени и вкарани в нужните релси. Всеки, който представлява опасност за мрежата на влияние, бива заменен с друга по-подходяща фигура.
Става въпрос за мафия, която си присвоява глобалната власт и всякаква икономическа активност. Според Хюдс, на никой вече не може да се има доверие. Дори и индивидите, привидно отдали живота си на борба с вездесъщата корупция, могат да принадлежат към мрежата за влияние, за да пускат заблуждаващи изказвания в публичното пространство.
